Как да надхитрим детските страхове

Спомняте си десетки случаи, в които детето пиши и сочи нещо невидимо в ъгъла, под леглото или зад шкафа. Случва се да се буди с писък и да приказва уплашено или пък вечер не иска да остане само в стаята и разказва небивалици.

Не мога да забравя моята малка Яна как като истинска актриса ни разказваше, че щом с татко ѝ излезем от стаята и загасим лампата, вратата на големия гардероб се отваря и оттам изскачат разни „лелички“.
Това беше преди много години, когато филмът „Таласъми ООД“ не беше създаден. И нямаше как да е видяла работилницата за врати, нито косматото плашилище Съли, още по-малко гущероподобната и лукава Рандъл.
Яна разказваше страховете си с широко отворени очи, толкова разпалено, че убеди и сестра си в присъствието на въпросните лелички. А ние като разумни родители видяхме огромен зор, докато ги „прогоним“ от къщата.

Години по-късно порасналите ми дъщери често разказваха за „леличките“ от гардероба. Уж се смееха и шегуваха, ама все ни се струваше, че нещо реално ги е впечатлило, уплашило и е провокирало живописния разказ.

Реално-нереално

Много родители са се сблъсквали с нереалните „чудовища“ на децата си заровени на най-невероятни места.

Ето един весел подход, който може да им помогне да излязат от ситуацията със смях.
Предлага го американски психолог, изпробвал ефекта му първо върху своята 4-годишна дъщеря.
Той измисля игра със същото чудовище, от което тя толкова много се плаши. Историята му е близка до  тази, която всеки родител е преживял.
Хлапето си ляга уж спокойно, но миг след това писва и през хълцане твърди, че в стаята му има чудовище. Таткото влиза и старателно проверява под леглата и във всички „тайни“ места, разпитвайки най-сериозно къде може да се е мушнало и скрило така, че да не го вижда. А след това заявява, че не открива никакво чудовище.

Собствено плашилище

„Защото то е МОЕ и ти не можеш да го видиш“, обяснява хлапето. „А, твое е, значи ти си му господарка,“ решително влиза в играта таткото. – Значи можеш да направиш с него, каквото си поискаш! Направи го мъничко!
Направи ли го? А сега го оцвети, за да стане красиво.“

Детето прави чудовището многоцветно, а после по предложение на таткото и пухкаво.
„Ох, че хубаво стана!“ - радва се детето – Ще го везма под одеялото!“

А на следващия ден, когато цялото семейство отива в магазина , за да пазарува, детето спира на врата и иска да се върне обратно.

„Забравих си чудовището в магазина!“

Тогава по-голямото братче, което е наясно със ситуацията, се включва в играта: „Не се тревожи, аз се погрижих. Взех го в джоба си.“

Това е един подход, който със сигурност ще помогне. Пробвайте.

Мона Василева